Източници на географска информация

Този урок събира наученото в целия раздел. Първо е ориентирането. Хоризонт е частта от земната повърхност, която виждаш около себе си на открито. Главните посоки са север, юг, изток и запад, а междинните – североизток, северозапад, югоизток и югозапад. Да се ориентираш, значи да определиш посоките на хоризонта. За целта ползваш Слънцето, местни обекти или картата. Думата „ориентиране“ идва от латинска дума, която означава изток.

Картата и глобусът са умалени и обобщени изображения на земната повърхност, направени с условни знаци. Мащабът показва колко пъти са умалени размерите. Колкото по-голямо е числото след единицата, толкова повече са умалени. Затова при мащаб 1:500 000 000 размерите са умалени най-много от трите мащаба 1:3 000 000, 1:25 000 000 и 1:500 000 000. По съдържание картите са общогеографски или тематични.

За да се направят картата и глобусът, се ползват условни знаци, мащаб, градусна мрежа и различни начини за картографиране. Те са например качествен фон, количествен фон, линии на движение и точков начин. Картата и глобусът се различават по форма. Глобусът е модел на Земята и показва кълбовидната ѝ форма. Може да се ползва и за да се покаже въртенето на Земята. Картата е изображение върху плоскост. Колко подробна ще е тя, зависи от мащаба и от предназначението ѝ.

Паралелите и меридианите образуват градусна мрежа. Главният паралел е Екваторът, а главният меридиан е Гринуичкият. С мрежата определяме географската ширина и дължина на всяка точка от земната повърхност. Ширината е северна или южна, от 0° до 90°. Дължината е източна или западна, от 0° до 180°. Затова ако в таблица ширината е „източна“ и „до 180°“, а дължината е „северна“ и „до 90°“, знаеш, че данните са разменени.