Времето в историята

Историците не само записват датите на събитията – те ги подреждат една след друга. Така разбират кое е причина и кое – последица. Науката, която датира събитията и ги подрежда във времето, се нарича хронология. В най-древни времена хората се ориентирали по смяната на деня и нощта и по сезоните. С писмеността се появил календарът – списък на дните и месеците в годината. За да броиш годините, ти трябва начало, а народите избирали различно. Днес светът използва християнския календар: първата година е раждането на Исус Христос. Годините преди това означаваме с „пр. Хр.“.

Годините преди Христа

Внимание, капан! Нулева година няма – след 1 г. пр. Хр. веднага идва 1 г. Годините преди Христа вървят наобратно: 100, 99, 98… чак до 1 г. пр. Хр. Значи първият век пр. Хр. тече от 100 г. пр. Хр. до 1 г. пр. Хр. По същата причина и годините от живота на човек, живял преди Христа, се пишат „обратно“. Например Херодот е живял през 484 – 425 г. пр. Хр.: първото число е по-голямо.

За дългите периоди използваме век – 100 години, и хилядолетие – 1000 години. Вековете пишем с римски цифри. Правило: вземи стотиците в годината и добави 1. Годината 681 има 6 стотици, 6 + 1 = 7, затова е във VII век. Годината 1396 е в XIV век (13 + 1 = 14). Древните гърци броели времето по първата олимпиада през 776 г. пр. Хр. – това е VIII век пр. Хр. (7 + 1 = 8). Римляните броели от 753 г. пр. Хр. – според легендата, годината, в която бил основан Рим.

Периодите на историята

Историята се дели на големи периоди. Първият и най-дълъг е Праисторията – от появата на човека до откриването на писмеността около 3500 г. пр. Хр. Най-древните предци на човека са се появили преди около 5 000 000 години. След това започва древната история с първите държави по долините на Нил, Тигър и Ефрат. Около 800 г. пр. Хр. около Средиземно море разцъфтели Древна Гърция и Древен Рим – това е Античността.