Началото на човешката история

Преди около 5 000 000 години в Африка се появили най-древните предци на човека. Те не изглеждали като нас и се променяли много бавно – чрез еволюция, тоест постепенно развитие. Земята преживяла четири дълги застудявания – ледникови периоди. Преди около 2 500 000 години нашите предци вече вървели изправени, използвали ръцете си и изработвали прости каменни сечива. Мозъкът им растял и те се научили да говорят. Понеже сечивата им били главно от камък, този първи период наричаме каменна епоха.

„Разумният човек“ – към който принадлежим и ние – е известен от около 150 000 години. Преди 45 000 години хората вече живеели в Африка, Азия и Европа, въпреки че голяма част от Европа и Азия била покрита с лед. Те оцелявали заедно, на малки групи – родове. Мъжете ловували заедно едри животни, а жените събирали корени и семена. Жената, която дава живот, била почитана като продължителка на рода.

За лов и защита хората правели копия, брадви и ножове от камък, кост и дърво. Открили лъка и стрелата и ловът станал по-успешен. Научили се да използват и пазят огъня – той ги топлел, пазел ги от хищници и им давал топла храна. Риболовът и дивите плодове, семена и корени допълвали менюто им. Шиели си дрехи от кожи. В края на епохата опитомили кучето.

Номади и първо изкуство

Първите хора търсели храна и затова постоянно се местели – били номади. Живеели в пещери или във временни колиби. Преди около 40 000 години започнали да рисуват по стените на пещерите и да правят фигурки. Погребвали мъртвите си. Това показва, че са вярвали в живот след смъртта. Старокаменната епоха е най-дългият период в развитието на човека – тогава той развил разума и уменията си и се научил да живее в общество.