Земеделие, животновъдство и откриването на металите

Преди около 12 000 години климатът се затоплил. Ледът се оттеглил на север, появили се гори и зелени поля. Около 9000 г. пр. Хр. в Югозападна Азия хората направили голямо откритие: вместо само да събират диви зърна, можели да ги посеят и после да приберат реколтата. Така събирачите станали земеделци. Там за първи път опитомили и стада овце и кози – от тях получавали месо, мляко, кожа и вълна.

Земеделието се появило първо в т.нар. „Плодороден полумесец“ – около реките Тигър, Ефрат и Нил. Името идва от формата му на дъга. Там имало мек климат, плодородна почва и речна вода за напояване. Първите отглеждани растения били лимец (вид пшеница), ечемик, просо и леща. Земеделците трябвало да стоят близо до нивите си. Затова построили постоянни селища с къщи от дърво, камък и глина.

Храната станала по-сигурна и хората се умножили. Когато имало излишна храна, някои хора можели да се занимават само с изработка на предмети. Така се появили първите занаяти – тъкачеството (платове от вълна, лен и коноп) и грънчарството (съдове от печена глина – керамика). Хората започнали да разменят излишъци – така се родила търговията. Появили се богати и бедни, а общностите се събрали в по-големи групи – племена.

През V – IV хил. пр. Хр. хората открили как да обработват злато, мед и сребро. Времето, когато медта влязла в употреба, е каменно-медната епоха. Металните сечива постепенно заменяли каменните. После, през бронзовата епоха (III – II хил. пр. Хр.), започнали да правят сечива и оръжия от бронз – сплав от мед с калай или олово. Войните за храни, суровини и стоки станали всекидневие. Племенните вождове водели войската и ставали все по-богати и по-могъщи.