Днешните български земи през Праисторията

Първите хора стигнали от Африка до Европа през Балканския полуостров, а значи и през земите на днешна България. Най-ранните следи от човек тук са на над 1 500 000 години. Открити са в пещерата Козарника край Видин. Там живели ловци повече от милион години. Те ловували диви говеда, коне и елени, но и лъвове, вълци и лисици. В пещерата са намерени и парчета кост с врязани линии – най-ранните символи, създадени от човека. В пещерата „Бачо Киро“ край Дряново пък са най-старите на Балканите останки от череп на съвременния човек.

Първите земеделци

Земеделието дошло в Европа от Мала Азия по плодородните долини на реките Струма и Марица. В днешните български земи хората започнали да обработват земята около 6000 г. пр. Хр. Земеделците живели на едно и също място дълго време. Строели новите си къщи върху останките от старите. Така израствали ниски хълмове – селищни могили. Такава е могилата при село Караново, край Нова Загора. Тя е висока 13 метра и е била населявана около 4000 години.

През каменно-медната епоха рударите добивали мед и търгували с нея далеч от нашите земи. Някои хора събрали богатство и власт. Доказателство за това е Варненският некропол – древно гробище. В него са намерени над 3000 златни предмета, а 2300 от тях били само в четири гроба. В гроб № 43 лежи мъж с жезъл в ръце и около 1000 златни предмета – вероятно могъщ вожд. Златото е от около 4500 г. пр. Хр. и е най-старото обработено злато в света. Около 3000 г. пр. Хр. в нашите земи започнала и бронзовата епоха.