Древен Египет

Река Нил тече през Североизточна Африка, а около тясната ѝ долина има безкрайна пустиня. Между 6000 и 4000 г. пр. Хр. хората се заселили там и създали една от първите цивилизации – Древен Египет. Страната се делила на две области: Горен Египет на юг и Долен Египет на север, където реката свършва с широко устие – делта. Всяка година през юли Нил излизал от коритото си, заливал полетата и оставял плодородна тиня. Хората копаели канали и издигали бентове. През октомври водата се връщала в реката и те засявали нивите. Херодот нарекъл Египет „дар на река Нил“.

За да работи напоителната система, били нужни много хора и сложна организация. Така се появили писарите, началниците и войниците. Още през IV хил. пр. Хр. възникнало организирано управление. Градовете се превърнали в средища на властта, занаятите и търговията. Управителите им водили войски срещу съседите и така се появили първите малки държави. Около 3100 г. пр. Хр. Горен Египет покорил Долен Египет и обединил страната под една власт. Първият цар Менес построил столицата на обединения Египет – Мемфис.

Египет преживял три големи периода. През Старото царство, през III хил. пр. Хр., царете имали огромна власт и строели пирамиди за гробници. После дошли суша, глад и нашественици и царството се разпаднало. Около 2000 г. пр. Хр. страната отново се обединила – така започнало Средното царство, време на литература и науки. И то се разпаднало под натиска на азиатски номади.

Третият голям период е Новото царство – около 1500 – 1000 г. пр. Хр. Владетелите на Египет се наричали фараони. Те завладели Палестина, Сирия и Нубия, която била богата на злато. Най-известни със своите победи били Тутмос III и Рамзес II. Богатствата на целия древен свят се стичали в Тива – столицата на страната. Така Египет преминал през три големи периода – Старо, Средно и Ново царство.