Държавите в Месопотамия

Областта между реките Тигър и Ефрат древните гърци нарекли Месопотамия, или Двуречие – „земя между реките“. На юг живеели шумерите. Подобно на египтяните, те прокопавали канали и правели насипи, за да ползват водата от разливите на Ефрат. В края на IV хил. пр. Хр. шумерите създали първите си градове – Ур, Урук, Лагаш и други. Всеки град бил малка държава с главен храм и свой бог. Храмът бил стъпаловидна пирамида – зикурат. Докато трае мирът, управителят се грижел за храма, а във война избирали предводител на войската.

Северно от шумерите се настанили акадците. Градът им се наричал Акад. Около 2250 г. пр. Хр. неговият владетел Саргон пръв събрал градовете под една власт и създал обща държава. След него държавата станала още по-голяма. Един от наследниците му си дал титлата „цар на четирите посоки на света“ и се провъзгласил за бог. Така шумерите и акадците с течение на времето се слели в един народ.

В началото на II хил. пр. Хр. около град Вавилон се образувало ново царство. Около 1750 г. пр. Хр. цар Хамурапи уголемил земите му и наредил всички негови поданици да спазват писани закони. В тях били описани правата и имотите на хората, земеделието, търговията и семейството. Хамурапи променил още съда и армията. Законите са издълбани върху каменен стълб. На него царят е изобразен пред бога на слънцето и справедливостта Шамаш. Наказанията били сурови – „око за око“.

На север в Месопотамия, около търговския град Ашур на реката Тигър, живеели асирийците. Управителите на града с времето поели военната и религиозната власт и се превърнали в царе. Асирийците продавали сребро, мед, тъкани и стоки на занаятчиите. В продължение на около век и половина владетелите им направили Асирия силно царство. Развили военното дело: пръв те делили армията на родове войски – пехота, стрелци, бойни колесници и конница.