Владетел и държава. Първите империи

Според египтяните фараонът бил бог и син на слънцето. Властта му се предавала от баща на син. Фараонът се грижел за реда и законите, предвождал войската и издигал храмове. Когато владетелят бил силен и мъдър, народът му живеел добре. В Месопотамия първите управители на градовете имали ограничена власт. Едни били военачалници, други – главни жреци в храма на градския бог. Жреците извършвали ритуали, чрез които свързвали хората с боговете, и затова имали голяма власт. Когато властта и завоеванията на някои царе нараствали, те се обявявали за богове.

Царете искали да владеят търговските пътища, затова водели войни. Така възникнали първите империи – големи държави, в които много народи се подчиняват на един владетел. Една от тях станал Египет през Новото царство. През IX в. пр. Хр. се извисила и Асирия. Цар Ашурбанипал я направил толкова силна, че в средата на VII в. пр. Хр. тя покорила Месопотамия и Египет. Асирийците налагали тежки данъци и сурово наказвали бунтовете. Покорените народи се вдигнали на въстание и вавилонците превзели Ниневия, столицата на Асирия.

Към края на VII в. пр. Хр. нова империя се събрала около Вавилон. Нейният цар Навуходоносор II увеличил земите ѝ и направил Вавилон отново най-известния град. Той построил огромен храм за главния бог Мардук. Построил и Улицата на процесиите, където минавали шествията в чест на бога. Още една чудесна постройка били Висящите градини – чудо на древния свят. Нововавилонската империя по-късно била покорена от Персия.

След това на сцената излезли персите, които живеели в земите на днешен Иран. През VI в. пр. Хр. те основали свое царство и за кратко време покорили Месопотамия и Египет. Походите на цар Дарий I (522 – 486 г. пр. Хр.) направили Персия най-обширната древна империя. Тя се простирала от Мала Азия и Египет чак до река Инд. В Персеполис Дарий издигнал дворец. Още преди това персите били покорили Нововавилонската империя.

Персийските царе разделили земите на подчинените си народи на области, наречени сатрапии. Покорените народи плащали данък на „Великия цар“, но си запазвали обичаите. Царете помагали на търговията: въвели еднакви мерки и теглилки, а градовете и столицата свързали с пътища, по които имало пощенски станции. Само че огромните територии се управлявали трудно, а подчинените народи се бунтували. Затова империите постепенно отслабвали и в крайна сметка загивали.