Обществата на Древен Египет и Месопотамия

Египетското общество приличало на пирамида. На върха стоял фараонът – собственик на цялата земя. Под него били управителите на областите, военачалниците и жреците. Жреците се грижели за храмовете и затова получавали земя. След тях идвали хората с умения: писари, занаятчии, търговци и войници. Най-уважавана била професията на писаря. Той мерел и записвал реколтата и пресмятал данъците. Работниците получавали заплата в зърно, месо и дрехи. Още като деца ги разпределяли по професии и така те ставали изкусни майстори.

Повечето египтяни били земеделци. Те били свободни хора – със семейства, имущество и права. Най-долу в пирамидата стояли робите. В роби превръщали военнопленници и хора, които не можели да платят дълговете си. Робите нямали никакви права и можели да бъдат купувани и продавани. Свободният човек има лична свобода и собственост. Робът обаче е собственост на робовладелец и няма нито свобода, нито имущество. Така в египетското общество най-много били свободните земеделци.

В Месопотамия нямало една обединена държава, а много отделни градове. Центърът на всеки град бил храмът на неговото божество. Храмовете притежавали по-голямата част от земите. Хората извън храма живеели в общини. Всяко семейство обработвало свой парцел, а решенията вземал съветът на старейшините. И тук разорените земеделци и пленниците ставали роби. Но повечето жители били свободни хора. В съвета влизали най-възрастните и най-уважаваните мъже на общината.