Всекидневният живот в Древен Египет и Месопотамия

В Египет всичко следвало ритъма на Нил. През юли долината ставала като море и хората пътували с лодки. През октомври сеели пшеница, ечемик, просо, леща, бакла и грах. От тръстиката правели рогозки, кошници, въжета и материал за писане. Земеделците живеели в малки села, в къщи от кирпич – неизпечени тухли. Хранели се с хляб, зеленчуци и плодове, а от ечемик правели бира. Богатите имали имения с палмови градини и езера, ядели месо и пиели вино.

Египтяните носели тънки ленени дрехи, защото било много горещо. Къпели се често. Ходели боси или със сандали от тръстика. Главите си бръснели и слагали перуки. Почти всички си слагали грим, парфюм и бижута. На големите религиозни празници се веселели, а богатите канели гости, музиканти и танцьори. Запазени са и златни накити на царица Пуаби от град Ур в Месопотамия – от около 2600 г. пр. Хр.

В Месопотамия Ефрат се разливал през пролетта. Водата отвеждали в изкуствени езера, за да поливат нивите цяла година. Отглеждали просо за хляб и ечемик за бира. Най-важният материал била глината. От нея правели тухли за къщи, храмове и дворци, а също и таблички за писане. Земята нямала гори, мед и камък, затова търгували със съседите. Най-рано тук се развил градският живот. Къщите били нагъсто, двуетажни, с плоски покриви и без прозорци. Светлината идвала от двор в средата, а във всеки дом имало пещ за хляб.