Религиозни вярвания в Древен Египет и Месопотамия

Древните вярвали, че боговете са създали света и са му дали ред. Египетските богове олицетворявали земята, небето, слънцето, луната и природните сили. Рисували ги като хора, а понякога – с глава на животно. Амон-Ра бил богът на слънцето и дарявал светлина и топлина на живите същества. Вярата на хората в бог или богове се нарича религия. Тя обяснява как е устроен светът и кое е добро и кое зло.

Озирис бил цар на мъртвите и бог на растителността. Според мита той научил хората на земеделие. Съпругата му Изида била покровителка на природата и магията – пример за майка и съпруга. Озирис имал зъл и завистлив брат – Сет. В мита Сет убил Озирис. Тогава Изида възкресила тялото на мъртвия си съпруг. Но Озирис вече не се върнал при живите на земята.

Анубис бил богът на балсамирането. Той водел душите на починалите в отвъдния свят. Според мита Анубис превърнал Озирис в мумия. Тогава Озирис станал цар на мъртвите, а синът му Хор отмъстил за него и станал цар на Египет. Египтяните вярвали, че душата може да се връща в тялото. Затова запазвали телата на мъртвите като мумии. Мумия е изсушено мъртво тяло, обработено със соли и други вещества. Съдбата в отвъдното зависела от делата на човека на земята.

В Месопотамия върховният бог на Вавилон бил Мардук. Хората го смятали за създател на света. Ищар била богиня на любовта и плодородието, но и на войната. Месопотамците вярвали, че съдбата не може да се променя. Но можели да я разберат, като гадаели божествени знаци. За разлика от египтяните те не вярвали в щастлив живот след смъртта. Според тях човек слизал в подземно царство, където го чакали тежки наказания.

Храмът бил „дом на бога“ – и в Египет, и в Месопотамия. Всеки ден жреците принасяли жертви на божеството: бикове, гъски, хляб и бира. Те се грижели за статуята на бога. Храмовете били и много богати – имали огромни земи и ценни стоки. Храмът на бог Амон-Ра в Карнак е дълъг 360 м, а залата му има 144 колони. Строен е през периода около 1500 – 1000 г. пр. Хр.