Писменост и образование на първите цивилизации

Писмеността е едно от най-важните открития на човечеството. Тя пренася вести през времето и пространството. Една от първите писмености се появила в Египет през IV хил. пр. Хр. Знаците били картинки на птици, животни, предмети и части на тялото. Гърците ги нарекли „свещени писмена“ – йероглифи. Най-често използвали около 750 знака, но общо те били около 5000. Египтяните пишели върху папирус – материал от растението папирус.

Пак през IV хил. пр. Хр. шумерите създали своя писменост. Знаците приличали на малки клинчета, затова я наричаме клинопис. Писали със заострена пръчка върху мека глина. Някои знаци означавали един или няколко звука, а други – цели понятия. Всички народи в Месопотамия възприели клинописа. По-късно финикийците създали своя писменост под влияние на египетската и шумерската. Гърците я превърнали в азбука – писмо, в което всеки знак е един звук.

Повечето хора не умеели да четат и да пишат, затова писарите били много уважавани. В Египет те измервали, изчислявали и записвали всичко в стопанството. Училищата били към храмовете или към двореца. Ходели само момчета, на 6 – 7 години. С години те преписвали текстове. Чрез ученето и деца от бедни семейства можели да станат държавни служители. Най-даровитите учели в школи за писари, наречени „Домове на живота“.

Писмеността дала началото на литературата – първо в Египет и Месопотамия. Там писали възхвали на царе и богове, любовна поезия, приказки и поучения. През VII в. пр. Хр. асирийският цар Ашурбанипал събрал в Ниневия най-голямата древна библиотека. Над 25 000 глинени таблички били намерени в нея. Върху тях са записани списъци на царе, закони, исторически книги, митове и поезия. Те помагат да разберем как са живели хората в Месопотамия.