Културата на Древен Египет и Месопотамия

Египет и Месопотамия построили първите градове с обществени сгради. В Гиза е пирамидата на цар Хеопс – висока 146 м, най-високата каменна постройка в света. Пирамидите са от около 2500 г. пр. Хр. До тях стои Големият Сфинкс – същество с глава на човек и тяло на лъв. Заедно са едно от Седемте чудеса на древния свят. Египетските храмове били огромни комплекси с дворове, алеи и колонни зали. Най-големият е храмът на бог Амон-Ра в Тива.

В Месопотамия център на всеки град бил зикуратът – стъпаловиден храм на градския бог. Строели с глинени тухли, затова малко сгради са запазени. Вавилон бил най-големият град на древността – имал около 200 000 жители. Улиците му били прави, къщите – на три и четири етажа, а крепостните стени – високи, с кули. Там цар Навуходоносор II издигнал Висящите градини за жена си, около 600 г. пр. Хр. Красива била и Портата на богинята Ищар.

Древните египтяни първи се научили да изобразяват реалистично човешката фигура и лице. Пример е оцветеният бюст на царица Нефертити от Новото царство, XIV в. пр. Хр. Направен е от варовик и е висок 50 см. Стенописите в гробниците показват живота в Египет като комикс. Майсторите изработвали предмети от дърво, метал и кост. За владетелите правели изящни украшения от злато и скъпоценни камъни.

Тук започнала и науката. През V хил. пр. Хр. шумерите открили колелото. Каналите, измерването на нивите и данъците развили математиката – аритметика и геометрия. Месопотамските жреци наблюдавали небето и поставили началото на астрономията. Египтяните изчислили, че слънчевата година има 365 дни, и я разделили на 12 месеца. От мумифицирането научили много за човешкото тяло и болестите – така се зародила медицината.