История и религия на древните евреи

Евреите били народ от номади, дошли от Месопотамия. За най-ранното им минало знаем най-вече от Библията, която е свещена за евреи и християни. Според нея родът им тръгва от Авраам. Авраам първи повярвал в един-единствен бог, Яхве, и се уговорил с него – това е заветът, тоест договорът. Бог му обещал земята Ханаан и че ще направи потомците му свой избран народ, ако го почитат.

Вероятно около 1900 г. пр. Хр. евреите се установили в Ханаан, днешна Палестина. После сушата и гладът ги накарали да се преселят в Египет. Около 1250 г. пр. Хр. водач на народа станал Мойсей. Според Библията Бог го избрал да поведе евреите навън от Египет, към Обетованата, тоест обещаната земя. В планината Синай Мойсей получил Десетте Божи заповеди и подновил завета с Бога.

През XI в. пр. Хр. евреите създали в Палестина царство Израил. При цар Соломон (около 970 – 931 г. пр. Хр.) то преживяло разцвет. Соломон построил храм на Яхве в Йерусалим и забранил почитането на други богове. След смъртта му държавата се разпаднала на Израил и Юдея. Палестина била завладявана от Асирия, Нововавилонското царство, Персия, Александър Велики и Рим. Римляните разрушили Йерусалимския храм и през I – II в. евреите се разпръснали из Римската империя.

Религията на евреите се нарича юдаизъм. В нея вярват в един-единствен вечен бог, творец на света. Бог не можело да бъде изобразяван, нито името му да се изрича. Евреите са първият народ в историята, който почитал един бог. Вярата ги обединявала и благодарение на нея те оцелели 2000 години без своя държава. Юдаизмът дал идеи, възприети по-късно от християнството и исляма.