Гръцкият полис. Великата гръцка колонизация

Тъмните векове

Когато Троянската война свършила, започнал труден период за Елада, наричан „Тъмните векове“. През XII в. пр. Хр. от север дошли дорийците и въвели желязото. Воините им с железни мечове завладели плодородната земя. Дворците на ахейските царе били изоставени, а занаятите и търговията замрели. Дорийци и ахейци се сляли и така се образувал народът на елините. Почти 400 години той живял в малки селища, изолирани между планини, острови и заливи.

Около VIII в. пр. Хр. селищата започнали да се обединяват около един град. Така възникнал полисът – град държава с околните му земи. В центъра имало пазарен площад – агора, с обществени сгради. Всеки полис имал свой бог покровител и главен храм. Гражданите били свободни земеделци със своя земя. Те гласували в народното събрание за закони, за длъжностни лица и за война и трябвало да защитават града с оръжие. Жените, чужденците и робите нямали права.

Населението растяло, а знатните родове заграбили малкото плодородна земя. Не стигали храна и суровини. Затова от VIII в. пр. Хр. много елини поели по море да търсят нови земи. Това е Великата гръцка колонизация – от VIII до VI в. пр. Хр. Те основали стотици колонии по бреговете на Егейско, Средиземно и Черно море. Една от тях е Месамбрия, днешният Несебър. Дорийци я заселили в края на VI в. пр. Хр.

Колониите били независими, но поддържали връзка с „полиса майка“. Елините изнасяли зехтин, мед и вино, а внасяли жито и дървесина. Металните пари се появили в Мала Азия, но елините ги въвели в широка употреба. Така печелели нови пазари. Макар да нямали обща държава, имали общ език, обща култура и общи богове. Мореплаването, търговията и връзките с колониите засилвали чувството, че принадлежат към една общност.