Атина и Спарта

Атина се намира на полуостров Атика. Почвата там е камениста и суха. Затова атиняните гледали маслини и продавали зехтин на други страни, а жито купували от колониите. В Атика дошли да живеят и много чужденци – занаятчии и търговци от други области на Елада. Към края на VII в. пр. Хр. знатни семейства воювали помежду си за власт и избухвали бунтове. Много хора губели имотите си, а най-бедните ставали роби, защото не могли да върнат дългове.

В Атина имало нужда от реформи и ги направил законодателят Солон. Той забранил робството за дългове. Разделил гражданите на групи не по произход, а по имущество. Всяка група имала достъп до народното събрание и съда. По-късно Клистен създал Съвета на 500-те, в който можел да бъде избран всеки гражданин. Така в Атина се родила демокрацията – „власт на народа“. Думата показва, че в управлението участват гражданите.

Най-развита демокрацията в Атина станала при Перикъл. Той управлявал от 461 до 429 г. пр. Хр. Тези години са „златен век“ – търговията, занаятите, изкуствата и строежите процъфтявали. Тогава на Акропола бил издигнат Партенонът – храмът на богинята Атина. Той ограничил част от правата на старейшините и искал Атина да има силен военен флот. Атина имала около 40 000 граждани.

Спарта била съвсем различна от Атина. Основали я дорийски воини през X в. пр. Хр. в областта Лакония, на полуостров Пелопонес. Местните жители станали роби – обработвали земята и плащали данък. Не можело да ги продават, нито да напускат земята. Законите на Спарта се приписват на легендарния Ликург, около IX в. пр. Хр. Той разделил земята между гражданите на равни парцели.

Спарта се управлявала олигархично – властта била в ръцете на малка група знатни семейства. Съветът на старейшините имал 28 души над 60 години, избирани доживот. Имало и двама царе, които командвали армията във война. Петима „министри“ се избирали всяка година. Главното задължение на спартанците било да воюват. Живеели в казарми и се хранели на общи трапези, без лукс. Атиняните ги смятали за груби, а спартанците се подигравали на атинската изтънченост.