Империята на Александър Велики

На север от Елада била Македония. Македонците били повлияни от гръцката култура, но елините ги смятали за изостанали. В средата на IV в. пр. Хр. цар Филип II създал нов боен ред с копия, дълги около 6 м. Той победил Атина и съюзниците ѝ и наложил властта си над Елада и част от Тракия. Мечтаел да обедини елините и да тръгне срещу Персия.

Мечтата му сбъднал синът му Александър. Негов учител бил великият мислител Аристотел. Александър обичал да чете – любимата му книга била „Илиада“ на Омир. Някои дори вярвали, че е син на Зевс. Но най-голям бил талантът му на пълководец.

След смъртта на баща си Александър събрал голяма армия – с македонци, елини и траки – и нахлул в Мала Азия. Победил персите няколко пъти, включително при Исос (333 г. пр. Хр.), и завладял Близкия изток и Египет. Местните го посрещали като освободител. През 331 г. пр. Хр. при Гавгамела разгромил напълно персийския цар Дарий III. Но Александър искал да стигне до края на познатия свят – армията му продължила до Индия и спряла край река Инд.

Столица на империята станал Вавилон. Александър основал много градове по гръцки образец, често наречени Александрия – най-известна е тази в Египет. Той искал победители и победени да станат един народ: оженил се за азиатска принцеса и насърчил войниците си да се женят за местни жени. Персите получили високи постове, което ядосало старите му воини. Александър умрял млад, през 323 г. пр. Хр., и не успял да укрепи огромната си империя.