Културата на Древна Елада

Училището в Елада

В Древна Елада училището трябвало да създава свободни хора и граждани. На училище ходели момчета от 7 до 16 години. Те учели четене, граматика, аритметика и гимнастика. Занимавали се и с изкуства – така тялото и духът им били в хармония. Всички младежи минавали и военно обучение. Синовете на богатите учели и философия – науката за света. Така щели да станат мъдри управници.

Философия означава „любов към мъдростта“. Гръцките философи изучавали растенията и животните, Земята и моретата, числата и планетите. В центъра на света те поставили човека. Платон и Аристотел, двама големи умове на Атина, предложили модели за добро управление. Аристотел разделил познанието на отделни науки и това деление важи и днес. Сократ казвал: „Аз знам, че нищо не знам“, а Хераклит: „Всичко тече, всичко се променя“.

Мраморните елински храмове с колони станали образец за цялата архитектура на света. Най-прочут е Партенонът, строен през 447 – 438 г. пр. Хр. В храма на Зевс в Олимпия стояла 12-метрова статуя на бога, дело на скулптора Фидий. Празниците в чест на Дионис дали начало на театъра. През VI в. пр. Хр. се появили каменни театри на открито, с кръгла площадка за хора между сцената и зрителите. Всички роли играели мъже с маски. Театърът в Епидавър побирал 15 000 зрители.

Олимпийските игри били общоелински празник в чест на Зевс. Провеждали се в Олимпия от 776 г. пр. Хр., веднъж на четири години. Докато траели, всички военни действия спирали. Всеки полис изпращал най-добрите си спортисти. Състезавали се по бягане, бокс, надбягване с колесници и петобой. В петобоя атлетите бягали, борили се, скачали на дължина и хвърляли копие и диск. Победителите получавали венец от маслинови клонки и ваза със зехтин.