Елинистическата епоха и нейното наследство

След смъртта на Александър Велики никой не успял да запази огромната му империя цяла. Военачалниците му воювали помежду си и я поделили. Най-голямо било царството на Селевкидите в Азия. В Египет управлявал родът на Птолемеите. Македония запазила властта над Елада, а по-късно от тях в Мала Азия се отделило Пергамското царство. Във всички нови държави се разпространили гръцкият език и законите. Източните народи приели гръцката литература и философия, а гърците усвоили източната култура и религии. От това смесване се родил елинизмът – епохата, която свършила, когато Рим завладял Изтока.

Царете на новите държави били много богати. Те строили блестящи градове с прави широки улици, площади, дворци, театри, паркове и водопроводи. Над пристанището на Александрия светел фар, висок над 130 метра – едно от чудесата на света. Чудо бил и храмът на Артемида в Ефес. При входа на пристанището на остров Родос се издигал Родоският колос – 35-метрова бронзова статуя на бог Хелиос от 288 г. пр. Хр. Прочут е и олтарът на Зевс в Пергам.

В Александрия имало Музей – храм на музите. Около него била събрана библиотека със стотици хиляди ръкописи. Там работели учени от целия свят, които общували на гръцки. Царете щедро плащали за науката и строежите. Ератостен, математик и географ, измерил много точно повърхността на Земята. Астрономът Аристарх пръв предположил, че Земята обикаля около Слънцето. Архимед от Сиракуза направил важни открития във физиката и в математиката.