Да бъдем граждани в Атина

Представи си, че си гражданин на Атина и отиваш на събрание! Народното събрание заседава на хълма Пникс. Всяко заседание започва с жертва на бог Зевс. Който иска да говори, се изказва от трибуна. Времето му се мери с воден часовник. Писари записват решенията, а стража пази реда. Дебатите са основен инструмент на демокрацията – така се учим да защитаваме мнението си с аргументи.

Атиняните избирали длъжностните лица и съдиите чрез жребий – на случаен принцип измежду много равноправни кандидати. Смятали го за по-демократично от изборите, защото никой не можел да подкупи гражданите, за да бъде избран. Съдиите гласували тайно с бронзови жетони. Вдлъбнатият означавал осъждане, а изпъкналият – оправдаване. Всеки съдия пускал по един жетон в голям керамичен съд, а комисия броила гласовете.

Клистен въвел остракизма – средство за защита на демокрацията. Веднъж годишно поне 6000 граждани можели да изгонят от Атина за 10 години политик, който се стреми към еднолична власт. Гласували, като пишели името му на парче от глинен съд. Това парче се нарича остракон. Остракизмът бил използван и за отстраняване на политически противници. Така атиняните се пазели от човек, който иска да управлява сам.

Пряка и представителна демокрация

Атинската демокрация била пряка: гражданите сами предлагали, обсъждали и гласували законите. Днешната е представителна – избираме депутати, които гласуват вместо нас. В Атина гласували само свободните мъже граждани – около 40 000 души от 250 000 жители. Жените, робите и чужденците не участвали. Днес в България гласуват всички граждани – и мъже, и жени. Нашите 240 депутати представляват около 7 милиона души.